5 нояб. 2007 г., 12:57

ПП "Златни пясъци"

1.8K 0 17

ПП ”ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ”

 

Бледнее сърпа на луната,
събужда се от сън зората.
С лъчи от морските отблясъци
сияе паркът ”Златни пясъци”.

Пронизал столицата на морето,
на 17 километра от сърцето,

достоен за признанието "вип",
в България - единствен прототип.

От морски въздух упоен,
с била и плато обграден,
сред живописни лонгозни гори -
от парка обаяние струи.

По тайните маршрути и пътеки
се крият райски кътчета с беседки -
от Франга до Чиплак тепе,
през Калето до Горното герме.

Гирлянди с гъвкави бръшляни
ухажват мрежести лиани.
Наперено надничат орхидеи -
разбудени в зелените алеи.

Сред гъста грива от зеленина
и необятна кула от листа
живее приказно дърво-титан -
вековен и внушителен платан.

Отронва се въздишка от гората,
разнася мъката на гъсталака -
за песента на птици - защитени,
кокичета, иглики - застрашени.

В шпалира на зелен чимшир
се спотаява скален манастир -
обител на монасите-аскети
и непокътнат дух през вековете.

Дълбоко под земята Катакомби
са скрили гробници средновековни.
С божествена магия местността
дарява парка с чар и красота.

Една преливаща хармония -
между изящни багри и ухания,
една вълшебна морска приказка -
с култура и природа истинска.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Рашева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ама ти в един стих нарисува и картина, разказа и история. Браво!
  • Вълшебно описание, Магинка! Прекрасен стих! Браво!
  • Благодаря ви!
  • Тук мога да кажа само поклон!!! Разходих се в любимия от миналото парк, усетих всички нюанси на величавата природа и пагубното действие на човека...
    Магинка, велико е, благодаря!
  • Еех, че прекрасно!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...