Nov 5, 2007, 12:57 PM

ПП "Златни пясъци"

  Poetry
1.8K 0 17

ПП ”ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ”

 

Бледнее сърпа на луната,
събужда се от сън зората.
С лъчи от морските отблясъци
сияе паркът ”Златни пясъци”.

Пронизал столицата на морето,
на 17 километра от сърцето,

достоен за признанието "вип",
в България - единствен прототип.

От морски въздух упоен,
с била и плато обграден,
сред живописни лонгозни гори -
от парка обаяние струи.

По тайните маршрути и пътеки
се крият райски кътчета с беседки -
от Франга до Чиплак тепе,
през Калето до Горното герме.

Гирлянди с гъвкави бръшляни
ухажват мрежести лиани.
Наперено надничат орхидеи -
разбудени в зелените алеи.

Сред гъста грива от зеленина
и необятна кула от листа
живее приказно дърво-титан -
вековен и внушителен платан.

Отронва се въздишка от гората,
разнася мъката на гъсталака -
за песента на птици - защитени,
кокичета, иглики - застрашени.

В шпалира на зелен чимшир
се спотаява скален манастир -
обител на монасите-аскети
и непокътнат дух през вековете.

Дълбоко под земята Катакомби
са скрили гробници средновековни.
С божествена магия местността
дарява парка с чар и красота.

Една преливаща хармония -
между изящни багри и ухания,
една вълшебна морска приказка -
с култура и природа истинска.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Рашева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ама ти в един стих нарисува и картина, разказа и история. Браво!
  • Вълшебно описание, Магинка! Прекрасен стих! Браво!
  • Благодаря ви!
  • Тук мога да кажа само поклон!!! Разходих се в любимия от миналото парк, усетих всички нюанси на величавата природа и пагубното действие на човека...
    Магинка, велико е, благодаря!
  • Еех, че прекрасно!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...