5.11.2007 г., 12:57

ПП "Златни пясъци"

1.8K 0 17

ПП ”ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ”

 

Бледнее сърпа на луната,
събужда се от сън зората.
С лъчи от морските отблясъци
сияе паркът ”Златни пясъци”.

Пронизал столицата на морето,
на 17 километра от сърцето,

достоен за признанието "вип",
в България - единствен прототип.

От морски въздух упоен,
с била и плато обграден,
сред живописни лонгозни гори -
от парка обаяние струи.

По тайните маршрути и пътеки
се крият райски кътчета с беседки -
от Франга до Чиплак тепе,
през Калето до Горното герме.

Гирлянди с гъвкави бръшляни
ухажват мрежести лиани.
Наперено надничат орхидеи -
разбудени в зелените алеи.

Сред гъста грива от зеленина
и необятна кула от листа
живее приказно дърво-титан -
вековен и внушителен платан.

Отронва се въздишка от гората,
разнася мъката на гъсталака -
за песента на птици - защитени,
кокичета, иглики - застрашени.

В шпалира на зелен чимшир
се спотаява скален манастир -
обител на монасите-аскети
и непокътнат дух през вековете.

Дълбоко под земята Катакомби
са скрили гробници средновековни.
С божествена магия местността
дарява парка с чар и красота.

Една преливаща хармония -
между изящни багри и ухания,
една вълшебна морска приказка -
с култура и природа истинска.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Рашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ама ти в един стих нарисува и картина, разказа и история. Браво!
  • Вълшебно описание, Магинка! Прекрасен стих! Браво!
  • Благодаря ви!
  • Тук мога да кажа само поклон!!! Разходих се в любимия от миналото парк, усетих всички нюанси на величавата природа и пагубното действие на човека...
    Магинка, велико е, благодаря!
  • Еех, че прекрасно!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...