i2na (Инна)
145 1101
26 jul 2007, 15:45

Праха в душите 

  Poesía
620 1 10

Няма ли кой да избърше праха от душите на хората,

за да може достатъчно слънце да проникне във тях

и дъждът да достигне до сухите корени -

да покълва Добро в разтопения мрак?


През миражната пустош на своя живот,

се заравяме бавно в горещия пясък

и пустинно е в нас - като в пещ,като в гроб...

Само болка във шепите носим... нататък...


Няма ли кой да избърше праха от душите ни,

за да видим, че те са вселенни -

и се сливат галактики, и блестят в тях звезди,

и се раждат планети...

За да видим, че те са безкрайни -

пълни с мъдрост и истини,

с шепот и тайни,

с птици и цветя неразлистени...


Как да станем по-чисти?

Как да бъдем по-истински?

..........


Ще избърша праха от душата ти

и ще скоча сама във дълбокото,

а след мен ще остане отключено.

Нереално протича животът ни,

покрай нас преминава забързано,

но в него ние  реално се случваме.

© Инна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??