Праха в душите
Няма ли кой да избърше праха от душите на хората,
за да може достатъчно слънце да проникне във тях
и дъждът да достигне до сухите корени -
да покълва Добро в разтопения мрак?
През миражната пустош на своя живот,
се заравяме бавно в горещия пясък
и пустинно е в нас - като в пещ,като в гроб...
Само болка във шепите носим... нататък...
Няма ли кой да избърше праха от душите ни,
за да видим, че те са вселенни -
и се сливат галактики, и блестят в тях звезди,
и се раждат планети...
За да видим, че те са безкрайни -
пълни с мъдрост и истини,
с шепот и тайни,
с птици и цветя неразлистени...
Как да станем по-чисти?
Как да бъдем по-истински?
..........
Ще избърша праха от душата ти
и ще скоча сама във дълбокото,
а след мен ще остане отключено.
Нереално протича животът ни,
покрай нас преминава забързано,
но в него ние реално се случваме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
