Празни думи
Запалила съм само няколко звезди
над мрака, над обърканите чувства.
Прозорецът отрязва нашите черти.
Завесите уплашен вятърът полюшва.
По дяволите нуждата от сън, спечелена
сред хрисимите жестове на светлината!
Ела и прогони, оглозгай уморената и плът
с инстинкта на пируващ неприятел.
Не казвай, даже и наум обричащите думи!
За кой ли път в небето лятото ще се взриви,
нощта из празнотата ще се извали през отчаяния ...