18 jun 2009, 10:57

Празни думи

  Poesía
853 0 22

 

 

Празни думи

 

Запалила съм само няколко звезди 

над мрака, над обърканите чувства. 

Прозорецът  отрязва нашите черти. 

Завесите уплашен вятърът полюшва.

 

По дяволите нуждата от сън, спечелена

сред хрисимите жестове на светлината!

Ела и прогони, оглозгай уморената и плът

с инстинкта на пируващ неприятел.

 

Не казвай, даже и наум обричащите думи!

За кой ли път в небето лятото ще се взриви,

нощта из празнотата ще се извали през отчаяния

над истини,  над клюки, над признания.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...