18 jun 2009, 10:57

Празни думи

  Poesía
852 0 22

 

 

Празни думи

 

Запалила съм само няколко звезди 

над мрака, над обърканите чувства. 

Прозорецът  отрязва нашите черти. 

Завесите уплашен вятърът полюшва.

 

По дяволите нуждата от сън, спечелена

сред хрисимите жестове на светлината!

Ела и прогони, оглозгай уморената и плът

с инстинкта на пируващ неприятел.

 

Не казвай, даже и наум обричащите думи!

За кой ли път в небето лятото ще се взриви,

нощта из празнотата ще се извали през отчаяния

над истини,  над клюки, над признания.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...