Празни думи
Празни думи
Запалила съм само няколко звезди
над мрака, над обърканите чувства.
Прозорецът отрязва нашите черти.
Завесите уплашен вятърът полюшва.
По дяволите нуждата от сън, спечелена
сред хрисимите жестове на светлината!
Ела и прогони, оглозгай уморената и плът
с инстинкта на пируващ неприятел.
Не казвай, даже и наум обричащите думи!
За кой ли път в небето лятото ще се взриви,
нощта из празнотата ще се извали през отчаяния
над истини, над клюки, над признания.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
