3 mar 2011, 14:48

Празници на умиращото слънце 

  Poesía » Filosófica
799 0 1

 

 

най-късият ден мълчаливо завива зад ъгъла

като сянка на пътник минаващ рядко по моята улица

не притеснява и присъпва замислено

по своя път към отвъдното

 

а там далеч зад сивите пера на облаци копринени

пресича слънцето онази граница между небето и земята

за да угасне бавно светлината тиха

над този камерен пейзаж от бутафорно съдържание

 

 

 

 

© Енчо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • най-късият ден мълчаливо завива зад ъгъла...
    ...за да угасне бавно светлината тиха
Propuestas
: ??:??