Празници на умиращото слънце
най-късият ден мълчаливо завива зад ъгъла
като сянка на пътник минаващ рядко по моята улица
не притеснява и присъпва замислено
по своя път към отвъдното
а там далеч зад сивите пера на облаци копринени
пресича слънцето онази граница между небето и земята
за да угасне бавно светлината тиха
над този камерен пейзаж от бутафорно съдържание
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Енчо Всички права запазени
