Празници на умиращото слънце
най-късият ден мълчаливо завива зад ъгъла
като сянка на пътник минаващ рядко по моята улица
не притеснява и присъпва замислено
по своя път към отвъдното
а там далеч зад сивите пера на облаци копринени
пресича слънцето онази граница между небето и земята
за да угасне бавно светлината тиха
над този камерен пейзаж от бутафорно съдържание
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Енчо Все права защищены
