10 feb 2008, 14:52

Празник

1K 0 17
 

              Празник

 

 

     Наздраве!...

     След толкова години...

                    

     Продишва бутилка с отлежало вино...

     И чашите кристален звън разливат...

     А устните потръпват най-щастливо,

     усетили вкуса и аромата силен...

 

     Излишни стават думите и ето -

     мълчание красноречиво ни сплоти...

     А пламъци в очите и сърцето

     разгарят страстен позабравен филм...

                   

     След толкова години...

     Наздраве!...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Какво да се прави. В такъв всеобхватен процес, явленията често се повтарят. Чувствата може би да, но само външно. А изразяването, споделянето, кой, както желае, знае, умее. Във всеки случай възхищавам се на изразните Ви средства, вероятно съответствуват на едва, едва загатнатите силни чувства. Добре ми е познат такъв момент и подобна обстановка. Има разбира се и ако не вина, то поне отговорност. Тя е тази, която навява тъга. Много е сложно разсъждението след думата Ако...Във всеки случай приоритет има погледът напред. Надявям се, че написаното ще стигне до Вас. Съмнението идва в резултат на убеждението ми, че сте претоварена с разнообразни дейности, което едва ли Ви дава възможност да се връщате към стари коментари.
  • In vino et veritas! (Във виното е истината!) Поздрави, Павли, и наздраве!
  • Тихичко завръщане с нежен звън на кристални чаши...
    Прекрасно е стихотворението ти, Павли! След прочита остава усещането за тръпчиво, тежко вино...
    Поздравления, мила!
  • Хубаво, празнично настроение носиш!!!
  • ЗА ПРАЗНИКА- празнично ! Наздраве!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...