10.02.2008 г., 14:52

Празник

1K 0 17
 

              Празник

 

 

     Наздраве!...

     След толкова години...

                    

     Продишва бутилка с отлежало вино...

     И чашите кристален звън разливат...

     А устните потръпват най-щастливо,

     усетили вкуса и аромата силен...

 

     Излишни стават думите и ето -

     мълчание красноречиво ни сплоти...

     А пламъци в очите и сърцето

     разгарят страстен позабравен филм...

                   

     След толкова години...

     Наздраве!...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какво да се прави. В такъв всеобхватен процес, явленията често се повтарят. Чувствата може би да, но само външно. А изразяването, споделянето, кой, както желае, знае, умее. Във всеки случай възхищавам се на изразните Ви средства, вероятно съответствуват на едва, едва загатнатите силни чувства. Добре ми е познат такъв момент и подобна обстановка. Има разбира се и ако не вина, то поне отговорност. Тя е тази, която навява тъга. Много е сложно разсъждението след думата Ако...Във всеки случай приоритет има погледът напред. Надявям се, че написаното ще стигне до Вас. Съмнението идва в резултат на убеждението ми, че сте претоварена с разнообразни дейности, което едва ли Ви дава възможност да се връщате към стари коментари.
  • In vino et veritas! (Във виното е истината!) Поздрави, Павли, и наздраве!
  • Тихичко завръщане с нежен звън на кристални чаши...
    Прекрасно е стихотворението ти, Павли! След прочита остава усещането за тръпчиво, тежко вино...
    Поздравления, мила!
  • Хубаво, празнично настроение носиш!!!
  • ЗА ПРАЗНИКА- празнично ! Наздраве!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...