Feb 10, 2008, 2:52 PM

Празник

  Poetry » Love
1K 0 17
 

              Празник

 

 

     Наздраве!...

     След толкова години...

                    

     Продишва бутилка с отлежало вино...

     И чашите кристален звън разливат...

     А устните потръпват най-щастливо,

     усетили вкуса и аромата силен...

 

     Излишни стават думите и ето -

     мълчание красноречиво ни сплоти...

     А пламъци в очите и сърцето

     разгарят страстен позабравен филм...

                   

     След толкова години...

     Наздраве!...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Какво да се прави. В такъв всеобхватен процес, явленията често се повтарят. Чувствата може би да, но само външно. А изразяването, споделянето, кой, както желае, знае, умее. Във всеки случай възхищавам се на изразните Ви средства, вероятно съответствуват на едва, едва загатнатите силни чувства. Добре ми е познат такъв момент и подобна обстановка. Има разбира се и ако не вина, то поне отговорност. Тя е тази, която навява тъга. Много е сложно разсъждението след думата Ако...Във всеки случай приоритет има погледът напред. Надявям се, че написаното ще стигне до Вас. Съмнението идва в резултат на убеждението ми, че сте претоварена с разнообразни дейности, което едва ли Ви дава възможност да се връщате към стари коментари.
  • In vino et veritas! (Във виното е истината!) Поздрави, Павли, и наздраве!
  • Тихичко завръщане с нежен звън на кристални чаши...
    Прекрасно е стихотворението ти, Павли! След прочита остава усещането за тръпчиво, тежко вино...
    Поздравления, мила!
  • Хубаво, празнично настроение носиш!!!
  • ЗА ПРАЗНИКА- празнично ! Наздраве!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...