Празнота

23 jun 2009, 13:45

Poesía

439 0 1

Самотен в тежък ден дъждовен,
вали и плаче - тя е спомен.
Картина мрачна,тъжна гледка,
отлитна тя от свойта клетка.
Сърцето му на камък заприлича,
едва ли друга ще обича.
Сравнявал красотата и със роза,
сега чете и плаче върху свойта проза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Празнота

Искате да прочетете повече?

Propuestas