23 jun 2009, 13:45

Празнота 

  Poesía
425 0 1

Самотен в тежък ден дъждовен,

вали и плаче - тя е спомен.

Картина мрачна,тъжна гледка,

отлитна тя от свойта клетка.

 

Сърцето му на камък заприлича,

едва ли друга ще обича.

Сравнявал красотата и със роза,

сега чете и плаче върху свойта проза.

 

© Васил Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??