Jun 23, 2009, 1:45 PM

Празнота 

  Poetry
423 0 1

Самотен в тежък ден дъждовен,

вали и плаче - тя е спомен.

Картина мрачна,тъжна гледка,

отлитна тя от свойта клетка.

 

Сърцето му на камък заприлича,

едва ли друга ще обича.

Сравнявал красотата и със роза,

сега чете и плаче върху свойта проза.

 

© Васил Филипов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??