23 июн. 2009 г., 13:45

Празнота 

  Поэзия
422 0 1

Самотен в тежък ден дъждовен,

вали и плаче - тя е спомен.

Картина мрачна,тъжна гледка,

отлитна тя от свойта клетка.

 

Сърцето му на камък заприлича,

едва ли друга ще обича.

Сравнявал красотата и със роза,

сега чете и плаче върху свойта проза.

 

© Васил Филипов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??