23.06.2009 г., 13:45 ч.

Празнота 

  Поезия
426 0 1

Самотен в тежък ден дъждовен,

вали и плаче - тя е спомен.

Картина мрачна,тъжна гледка,

отлитна тя от свойта клетка.

 

Сърцето му на камък заприлича,

едва ли друга ще обича.

Сравнявал красотата и със роза,

сега чете и плаче върху свойта проза.

 

© Васил Филипов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??