Погледни ме, любовнико,

обикнах греха си,

не виждаш ли - пия

кръв от дланта си.

Умирам малко, не боли,

счупена съм, но не съвсем,

разпилявам мечтите ти вещерно,

изгубваш се в мрака съвсем.

Виж ме, Ромео,

не говори за луната ,

тя е бледа и не е твоя,

къде си, Ромео във спомена...

Ти не знаеш ли, не те ли излъгах,

не, нали - чужда съм, поне във душата,

а ти, ти си пясъчно мой,

и прави се, макар и ненужна -

                             тази вечер ще те правя герой!

Погледни ме, красавецо,

споделяш греха ми,

давай, кради от мен мечти,

аз ще продължавам да хапя дланта си...

... а ти си поиграй.