Nov 5, 2011, 6:25 PM

Пребледнял Ромео

  Poetry » Love
866 0 0


Погледни ме, любовнико,

обикнах греха си,

не виждаш ли - пия

кръв от дланта си.

 

Умирам малко, не боли,

счупена съм, но не съвсем,

разпилявам мечтите ти вещерно,

изгубваш се в мрака съвсем.

 

Виж ме, Ромео,

не говори за луната ,

тя е бледа и не е твоя,

къде си, Ромео във спомена...

 

Ти не знаеш ли, не те ли излъгах,

не, нали - чужда съм, поне във душата,

а ти, ти си пясъчно мой,

и прави се, макар и ненужна -

                             тази вечер ще те правя герой!

 

 

Погледни ме, красавецо,

споделяш греха ми,

давай, кради от мен мечти,

аз ще продължавам да хапя дланта си...

... а ти си поиграй.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...