Пред прага...

Poesía

915 1 6

Стоя сама пред онзи дървен праг

и чакам някой пак да ми отвори!

"Къде са хората, какъв е този мрак?"

Попитах тишината, но не отговори!

А споменът, изгубил се във мен,

довя усмивка на едно красиво детство!

Там, в изгрева се раждаше безкраен ден,

игрите бяха нашето вълшебство!

И пак съм тук, пред прага, все сама,

вратата няма кой да ми отвори!

Обрасъл двор, повехнали цветя,

а тишината, никога не ще ми проговори!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

rumbic (Руми)

Радвам се, че се отбихте и споделихте мнение! Благодаря ви!

2016-04-08T23:41:01+03:00
Веси_Еси (Еси)

Аплодисменти!!!

2016-04-08T17:40:49+03:00
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

И на мен!

2016-04-08T16:55:51+03:00
Putin (Владимир Владимирович)

Много ми хареса! Поздравления!

2016-04-08T16:44:40+03:00
limeruna (Йоана)

"усмивка на едно красиво детство!" Горчи, когато е самичка. Намери си дружка да те окрилява, и ще чуваш песента на птичките... Мисля, че именно най-неземното в земното е да вярваш, въпреки всичко... Поздрав, Руми!

2016-04-07T22:43:40+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0