16 abr 2025, 5:19

Предатели

  Poesía
303 4 6

Събужда ли звъна камбанен... глухите!?

Не тези дето нямат слух! А непукистите.

И чуват ли молитвите на тихите...

хората със благодат, бедни, но с душа.

 

Във тъмното спят ли страховете...

или палаво усмихват се на твоя страх.

Страх и ярост те нападат, макар че ти си ,брат.

Какво от туй, щом от теб изгода няма.

 

Разпада се Светът... загиваме не само ние.

Загива нашата Земя от алчност, злоба,

кражби и убийства на брат, сестра.

Майките не спират да ридаят.

 

А времето нахално все напред върви.

Проклина тези дето вярват,

че съществува любовта. Мечтатели!?

И пак пътя трънлив на смирение ни учи.

 

И нека Бог за свойте мъки ни прости...

Защото ние сме продажни и болка

не можем да търпим и бързо

за пари със злото ще се спогодим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дълбоко съм трогнат,Приятели за вашата топла подкрепа за всичко!Бъдете ,Благословени и нека всичко до което се докоснете ви носи само ,удовлетворение и много радост!Бъдете светлина в мрачното ни време!Пожелавам ви светли и вдъхновени дни!До нови,Приятели!Стойчо,Васе,Вили"Пчеличке",Доре,Младене!!!
  • В предверието на Възкресение поднасяш покъртителен стих, Приятелю! Поздравление!
    Въпросът наистина е в това - ще възкръсне ли този човешки свят от мъртвата хватна на Злото, или ще се изтърколи в преизподнята. Засега второто изглежда по-вероятно.

    "И нека Бог за свойте мъки ни прости...
    Защото ние сме продажни и болка
    не можем да търпим и бързо
    за пари със злото ще се спогодим."

    Една безкрайно вярна и тъжна констатация! Защото, както е казал поетът:

    "Разпада се Светът... загиваме не само ние.
    Загива нашата Земя от алчност, злоба,
    кражби и убийства на брат, сестра.
    Майките не спират да ридаят."
  • "И пак пътя трънлив на смирение ни учи..." Чудесно! Дано, приятелю !
  • Покъртително!!!
    Поздравявам те, Аче.
  • Стоя и плача! Как да помогна на приятелите си. Приятел те наричам.
    Тъжно стихотворение написано от душа! Бъди здрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...