Apr 16, 2025, 5:19 AM

Предатели

  Poetry
301 4 6

Събужда ли звъна камбанен... глухите!?

Не тези дето нямат слух! А непукистите.

И чуват ли молитвите на тихите...

хората със благодат, бедни, но с душа.

 

Във тъмното спят ли страховете...

или палаво усмихват се на твоя страх.

Страх и ярост те нападат, макар че ти си ,брат.

Какво от туй, щом от теб изгода няма.

 

Разпада се Светът... загиваме не само ние.

Загива нашата Земя от алчност, злоба,

кражби и убийства на брат, сестра.

Майките не спират да ридаят.

 

А времето нахално все напред върви.

Проклина тези дето вярват,

че съществува любовта. Мечтатели!?

И пак пътя трънлив на смирение ни учи.

 

И нека Бог за свойте мъки ни прости...

Защото ние сме продажни и болка

не можем да търпим и бързо

за пари със злото ще се спогодим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дълбоко съм трогнат,Приятели за вашата топла подкрепа за всичко!Бъдете ,Благословени и нека всичко до което се докоснете ви носи само ,удовлетворение и много радост!Бъдете светлина в мрачното ни време!Пожелавам ви светли и вдъхновени дни!До нови,Приятели!Стойчо,Васе,Вили"Пчеличке",Доре,Младене!!!
  • В предверието на Възкресение поднасяш покъртителен стих, Приятелю! Поздравление!
    Въпросът наистина е в това - ще възкръсне ли този човешки свят от мъртвата хватна на Злото, или ще се изтърколи в преизподнята. Засега второто изглежда по-вероятно.

    "И нека Бог за свойте мъки ни прости...
    Защото ние сме продажни и болка
    не можем да търпим и бързо
    за пари със злото ще се спогодим."

    Една безкрайно вярна и тъжна констатация! Защото, както е казал поетът:

    "Разпада се Светът... загиваме не само ние.
    Загива нашата Земя от алчност, злоба,
    кражби и убийства на брат, сестра.
    Майките не спират да ридаят."
  • "И пак пътя трънлив на смирение ни учи..." Чудесно! Дано, приятелю !
  • Покъртително!!!
    Поздравявам те, Аче.
  • Стоя и плача! Как да помогна на приятелите си. Приятел те наричам.
    Тъжно стихотворение написано от душа! Бъди здрав!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...