16.04.2025 г., 5:19

Предатели

309 4 6

Събужда ли звъна камбанен... глухите!?

Не тези дето нямат слух! А непукистите.

И чуват ли молитвите на тихите...

хората със благодат, бедни, но с душа.

 

Във тъмното спят ли страховете...

или палаво усмихват се на твоя страх.

Страх и ярост те нападат, макар че ти си ,брат.

Какво от туй, щом от теб изгода няма.

 

Разпада се Светът... загиваме не само ние.

Загива нашата Земя от алчност, злоба,

кражби и убийства на брат, сестра.

Майките не спират да ридаят.

 

А времето нахално все напред върви.

Проклина тези дето вярват,

че съществува любовта. Мечтатели!?

И пак пътя трънлив на смирение ни учи.

 

И нека Бог за свойте мъки ни прости...

Защото ние сме продажни и болка

не можем да търпим и бързо

за пари със злото ще се спогодим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дълбоко съм трогнат,Приятели за вашата топла подкрепа за всичко!Бъдете ,Благословени и нека всичко до което се докоснете ви носи само ,удовлетворение и много радост!Бъдете светлина в мрачното ни време!Пожелавам ви светли и вдъхновени дни!До нови,Приятели!Стойчо,Васе,Вили"Пчеличке",Доре,Младене!!!
  • В предверието на Възкресение поднасяш покъртителен стих, Приятелю! Поздравление!
    Въпросът наистина е в това - ще възкръсне ли този човешки свят от мъртвата хватна на Злото, или ще се изтърколи в преизподнята. Засега второто изглежда по-вероятно.

    "И нека Бог за свойте мъки ни прости...
    Защото ние сме продажни и болка
    не можем да търпим и бързо
    за пари със злото ще се спогодим."

    Една безкрайно вярна и тъжна констатация! Защото, както е казал поетът:

    "Разпада се Светът... загиваме не само ние.
    Загива нашата Земя от алчност, злоба,
    кражби и убийства на брат, сестра.
    Майките не спират да ридаят."
  • "И пак пътя трънлив на смирение ни учи..." Чудесно! Дано, приятелю !
  • Покъртително!!!
    Поздравявам те, Аче.
  • Стоя и плача! Как да помогна на приятелите си. Приятел те наричам.
    Тъжно стихотворение написано от душа! Бъди здрав!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...