24 jul 2007, 17:10

Предателите си остават същите

  Poesía
1.2K 0 8

На Радка М. И.


И през маска завинаги

очите са врати отворени,

през които

всеки може да влети

към душата ти оголена,

през които всеки може да внесе

огледало,

във което с ужас да съзрем

кривото й тяло!

1999

 

Предателите си остават същите,

дори с приятелски очи

да те поглеждат, всъщност те

опипват почвата дали

ще се подлъжеш и ще смъкнеш бронята,

дали наивната душа

и вярата в доброто в хората

ще те обезоръжат.

И ден след ден,

лъжа подир лъжа,

печелейки доверие и прошка,

градят във теб

приятелска душа,

в която смъртоносно да забият ножа!

 

24.07.2007 - денят на новото предателство.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румена Румена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Откровен стих, човешки. Хареса ми.
  • Много силни стихове, Петя, моите искрени поздравления!
  • да
  • Много точно предадено емоционално състояние!!!
    "Виж чашата - полупълна е, а не полупразна"! - Положителна енергия!
    Поздравявам те!!!
  • Боли много когато те предаде приятел в който си вярвал истински,но ти продължи напред без да се обръщаш,вярвам че ти нищо не си изгубила !!!
    Поздрави за стиха,Петя!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...