5 nov 2012, 16:05

Предчувствие

  Poesía » Otra
608 0 2

Душа мъчително притихнала

от  предусещане зловещо…

Сякаш всеки миг застинал е

и предрича нещо неизбежно.

 

Ужас с полъха се носи,

помръкнал е светът внезапно

и съмнения нахлуват мрачни

за страхове, отречени отдавна.

 

Всеки стон издава болка,

 напомнят усмивките ирония,

и интуиция във тъмни краски

витае с мистериозната агония.

 

Тягостно, безумно чувство

сетивата тиранично обладава.

Навярно ще изгубя нещо

или човешка слабост надделява...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В живота на повечето хора се е промъквало това тъмно чувство, но не бива да му се поддаваме. Много добре е обрисувано в стиха ти! Поздравления!
  • Аплодисменти! И още много успехи в така красиво прецизното и изчерпателно споделяне на неописуемо чувство/предчувствие!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...