Душа мъчително притихнала
от предусещане зловещо…
Сякаш всеки миг застинал е
и предрича нещо неизбежно.
Ужас с полъха се носи,
помръкнал е светът внезапно
и съмнения нахлуват мрачни
за страхове, отречени отдавна.
Всеки стон издава болка,
напомнят усмивките ирония,
и интуиция във тъмни краски
витае с мистериозната агония.
Тягостно, безумно чувство
сетивата тиранично обладава.
Навярно ще изгубя нещо
или човешка слабост надделява...
© Мартина All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
