Nov 5, 2012, 4:05 PM

Предчувствие 

  Poetry » Other
432 0 2

Душа мъчително притихнала

от  предусещане зловещо…

Сякаш всеки миг застинал е

и предрича нещо неизбежно.

 

Ужас с полъха се носи,

помръкнал е светът внезапно

и съмнения нахлуват мрачни

за страхове, отречени отдавна.

 

Всеки стон издава болка,

 напомнят усмивките ирония,

и интуиция във тъмни краски

витае с мистериозната агония.

 

Тягостно, безумно чувство

сетивата тиранично обладава.

Навярно ще изгубя нещо

или човешка слабост надделява...

© Мартина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • В живота на повечето хора се е промъквало това тъмно чувство, но не бива да му се поддаваме. Много добре е обрисувано в стиха ти! Поздравления!
  • Аплодисменти! И още много успехи в така красиво прецизното и изчерпателно споделяне на неописуемо чувство/предчувствие!
Random works
: ??:??