5.11.2012 г., 16:05

Предчувствие

607 0 2

Душа мъчително притихнала

от  предусещане зловещо…

Сякаш всеки миг застинал е

и предрича нещо неизбежно.

 

Ужас с полъха се носи,

помръкнал е светът внезапно

и съмнения нахлуват мрачни

за страхове, отречени отдавна.

 

Всеки стон издава болка,

 напомнят усмивките ирония,

и интуиция във тъмни краски

витае с мистериозната агония.

 

Тягостно, безумно чувство

сетивата тиранично обладава.

Навярно ще изгубя нещо

или човешка слабост надделява...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В живота на повечето хора се е промъквало това тъмно чувство, но не бива да му се поддаваме. Много добре е обрисувано в стиха ти! Поздравления!
  • Аплодисменти! И още много успехи в така красиво прецизното и изчерпателно споделяне на неописуемо чувство/предчувствие!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...