5.11.2012 г., 16:05 ч.

Предчувствие 

  Поезия » Друга
412 0 2

Душа мъчително притихнала

от  предусещане зловещо…

Сякаш всеки миг застинал е

и предрича нещо неизбежно.

 

Ужас с полъха се носи,

помръкнал е светът внезапно

и съмнения нахлуват мрачни

за страхове, отречени отдавна.

 

Всеки стон издава болка,

 напомнят усмивките ирония,

и интуиция във тъмни краски

витае с мистериозната агония.

 

Тягостно, безумно чувство

сетивата тиранично обладава.

Навярно ще изгубя нещо

или човешка слабост надделява...

© Мартина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В живота на повечето хора се е промъквало това тъмно чувство, но не бива да му се поддаваме. Много добре е обрисувано в стиха ти! Поздравления!
  • Аплодисменти! И още много успехи в така красиво прецизното и изчерпателно споделяне на неописуемо чувство/предчувствие!
Предложения
: ??:??