4 abr 2009, 8:54

Преди да изсъхнат сълзите ти...

1.7K 0 42

 

 

 

 

 Преди да изсъхнат сълзите ти...

 

 

 

Не ме утешавай ти, мила девойко,

не вливай в сърцето ми повече хлад.

Подобно проядена житна ръкойка

света ще напусна незнаен и млад.

 

Разкъсано тръпне сърцето ранено

от хорската глупост и злия език.

И всички тревоги все тъй неизменно

пробождат душата подобно на щик!...

 

Не ме утешавай, знай, нищо не може

мълчаливата горест да утеши...

Преди да изсъхнат сълзите ти още,

смъртта ще потропа на мойте врати!...

 

 

        1979 година

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз да ти напиша нещо, надявам се нямаш нищо против нали?
    Приятелю, тези трепети са ми толкова близки, прегръщам те и
    зная ,че си много силен и мил. Но това за времето си е направо
    страхотно. Сега вече сме много по мъдри нали?
    Гореща прегръдка и поздравления от мен!
  • Ах,как ме натъжи...не е истина.Прегръщам те за силата на словото ти!
  • Силен и много хубав стих, Вълчо!
  • Късаш ми сърцето с тази твоя сърцераздирателна поезия. Толкова е хубаво! Прекрасен както винаги.

    Дори смъртта да ме намери
    в сърцето ми ще бъдеш само ти!
    ...
    Самотен ли ще е без мен простора?
    Дали ще бъда в твоите сълзи?...
  • Много силен, докосващ сърцето, елегичен стих!
    Пожелавам занапред, само щастие
    и сбъднати мечти, да има в твоите дни!
    БЪДИ!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...