Преди да изсъхнат сълзите ти...
Не ме утешавай ти, мила девойко,
не вливай в сърцето ми повече хлад.
Подобно проядена житна ръкойка
света ще напусна незнаен и млад.
Разкъсано тръпне сърцето ранено
от хорската глупост и злия език.
И всички тревоги все тъй неизменно
пробождат душата подобно на щик!...
Не ме утешавай, знай, нищо не може
мълчаливата горест да утеши...
Преди да изсъхнат сълзите ти още,
смъртта ще потропа на мойте врати!...
1979 година
© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados
Приятелю, тези трепети са ми толкова близки, прегръщам те и
зная ,че си много силен и мил. Но това за времето си е направо
страхотно. Сега вече сме много по мъдри нали?
Гореща прегръдка и поздравления от мен!