4.04.2009 г., 8:54

Преди да изсъхнат сълзите ти...

1.7K 0 42

 

 

 

 

 Преди да изсъхнат сълзите ти...

 

 

 

Не ме утешавай ти, мила девойко,

не вливай в сърцето ми повече хлад.

Подобно проядена житна ръкойка

света ще напусна незнаен и млад.

 

Разкъсано тръпне сърцето ранено

от хорската глупост и злия език.

И всички тревоги все тъй неизменно

пробождат душата подобно на щик!...

 

Не ме утешавай, знай, нищо не може

мълчаливата горест да утеши...

Преди да изсъхнат сълзите ти още,

смъртта ще потропа на мойте врати!...

 

 

        1979 година

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз да ти напиша нещо, надявам се нямаш нищо против нали?
    Приятелю, тези трепети са ми толкова близки, прегръщам те и
    зная ,че си много силен и мил. Но това за времето си е направо
    страхотно. Сега вече сме много по мъдри нали?
    Гореща прегръдка и поздравления от мен!
  • Ах,как ме натъжи...не е истина.Прегръщам те за силата на словото ти!
  • Силен и много хубав стих, Вълчо!
  • Късаш ми сърцето с тази твоя сърцераздирателна поезия. Толкова е хубаво! Прекрасен както винаги.

    Дори смъртта да ме намери
    в сърцето ми ще бъдеш само ти!
    ...
    Самотен ли ще е без мен простора?
    Дали ще бъда в твоите сълзи?...
  • Много силен, докосващ сърцето, елегичен стих!
    Пожелавам занапред, само щастие
    и сбъднати мечти, да има в твоите дни!
    БЪДИ!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...