Apr 4, 2009, 8:54 AM

Преди да изсъхнат сълзите ти...

  Poetry » Love
1.7K 0 42

 

 

 

 

 Преди да изсъхнат сълзите ти...

 

 

 

Не ме утешавай ти, мила девойко,

не вливай в сърцето ми повече хлад.

Подобно проядена житна ръкойка

света ще напусна незнаен и млад.

 

Разкъсано тръпне сърцето ранено

от хорската глупост и злия език.

И всички тревоги все тъй неизменно

пробождат душата подобно на щик!...

 

Не ме утешавай, знай, нищо не може

мълчаливата горест да утеши...

Преди да изсъхнат сълзите ти още,

смъртта ще потропа на мойте врати!...

 

 

        1979 година

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз да ти напиша нещо, надявам се нямаш нищо против нали?
    Приятелю, тези трепети са ми толкова близки, прегръщам те и
    зная ,че си много силен и мил. Но това за времето си е направо
    страхотно. Сега вече сме много по мъдри нали?
    Гореща прегръдка и поздравления от мен!
  • Ах,как ме натъжи...не е истина.Прегръщам те за силата на словото ти!
  • Силен и много хубав стих, Вълчо!
  • Късаш ми сърцето с тази твоя сърцераздирателна поезия. Толкова е хубаво! Прекрасен както винаги.

    Дори смъртта да ме намери
    в сърцето ми ще бъдеш само ти!
    ...
    Самотен ли ще е без мен простора?
    Дали ще бъда в твоите сълзи?...
  • Много силен, докосващ сърцето, елегичен стих!
    Пожелавам занапред, само щастие
    и сбъднати мечти, да има в твоите дни!
    БЪДИ!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...