14 ago 2012, 13:58

Преди да плъзнат мъглите 

  Poesía
461 0 4

Пътеката изведе ни във парка

под воала на кипарис смълчан,

от нежни чувства, наслада жарка,

телата ни потънаха във блян...

 

Застана пак небето в реверанс

под звездния разкош на тишината,

с теб танцуваме брилянтен валс

преди окапването на листата.

 

Пилее вятърът коси сребристи

и хвърля във очите ни лъчи,

капки нежност от сърца лъчисти

попиват в зажаднелите души.

 

Времето лети, а валсът прозаичен

в умерени стъпки краката държи,

луната в своя сърп фантастичен

отброява минути, секунди и дни...

 

Времето лети... и ние със него

догонваме всеки пореден миг,

преди да плъзнат тежки -  мъглите,

преди... на сърцето последния вик!

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!
  • Прекрасен танц! Поздрав!
  • Времето лети... и ние със него
    догонваме всеки пореден миг,
    преди да плъзнат тежки - мъглите,
    преди... на сърцето последния вик!

    Отново много мъдрост!
    Всеки миг е неповторим, радвайте се докато ви има!
    Поздрав!
  • няма нищо по-хубаво от това да потънеш в блян! Благодаря
Propuestas
: ??:??