Преди да плъзнат мъглите
Пътеката изведе ни във парка
под воала на кипарис смълчан,
от нежни чувства, наслада жарка,
телата ни потънаха във блян...
Застана пак небето в реверанс
под звездния разкош на тишината,
с теб танцуваме брилянтен валс
преди окапването на листата.
Пилее вятърът коси сребристи
и хвърля във очите ни лъчи,
капки нежност от сърца лъчисти
попиват в зажаднелите души.
Времето лети, а валсът прозаичен
в умерени стъпки краката държи,
луната в своя сърп фантастичен
отброява минути, секунди и дни...
Времето лети... и ние със него
догонваме всеки пореден миг,
преди да плъзнат тежки - мъглите,
преди... на сърцето последния вик!
© Миночка Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
!!!
-
Прекрасен танц! Поздрав!
-
Времето лети... и ние със него
догонваме всеки пореден миг,
преди да плъзнат тежки - мъглите,
преди... на сърцето последния вик!
Отново много мъдрост!
Всеки миг е неповторим, радвайте се докато ви има!
Поздрав! -
няма нищо по-хубаво от това да потънеш в блян! Благодаря
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
