Преди да плъзнат мъглите
Пътеката изведе ни във парка
под воала на кипарис смълчан,
от нежни чувства, наслада жарка,
телата ни потънаха във блян...
Застана пак небето в реверанс
под звездния разкош на тишината,
с теб танцуваме брилянтен валс
преди окапването на листата.
Пилее вятърът коси сребристи
и хвърля във очите ни лъчи,
капки нежност от сърца лъчисти
попиват в зажаднелите души.
Времето лети, а валсът прозаичен
в умерени стъпки краката държи,
луната в своя сърп фантастичен
отброява минути, секунди и дни...
Времето лети... и ние със него
догонваме всеки пореден миг,
преди да плъзнат тежки - мъглите,
преди... на сърцето последния вик!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
