14.08.2012 г., 13:58 ч.

Преди да плъзнат мъглите 

  Поезия
489 0 4

Пътеката изведе ни във парка

под воала на кипарис смълчан,

от нежни чувства, наслада жарка,

телата ни потънаха във блян...

 

Застана пак небето в реверанс

под звездния разкош на тишината,

с теб танцуваме брилянтен валс

преди окапването на листата.

 

Пилее вятърът коси сребристи

и хвърля във очите ни лъчи,

капки нежност от сърца лъчисти

попиват в зажаднелите души.

 

Времето лети, а валсът прозаичен

в умерени стъпки краката държи,

луната в своя сърп фантастичен

отброява минути, секунди и дни...

 

Времето лети... и ние със него

догонваме всеки пореден миг,

преди да плъзнат тежки -  мъглите,

преди... на сърцето последния вик!

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Прекрасен танц! Поздрав!
  • Времето лети... и ние със него
    догонваме всеки пореден миг,
    преди да плъзнат тежки - мъглите,
    преди... на сърцето последния вик!

    Отново много мъдрост!
    Всеки миг е неповторим, радвайте се докато ви има!
    Поздрав!
  • няма нищо по-хубаво от това да потънеш в блян! Благодаря
Предложения
: ??:??