30 ago 2010, 19:55

Преди да скоча…

  Poesía
1.8K 0 60

Преди да скоча…

 

„Светът е оцелял, защото се е смял!”

-…какъвто днес познаваме го ние?!

Рискувам пак да сътворя скандал,

но демагогия в това се крие.

 

Де има днеска тигри саблезъби?!

Усмивката им… няма аналог!

Живеем лъвове- отровени от гъби,

тъга и болка… може би и смог.

 

Как бихме оцелели- динозаври

в условията на финансов шок?!

- Като усмихнати поети в лаври?!

Не! - С грубост и със метъл рок!

 

Знам, знам- ще кажете… Хиени,

усмихнати до днес са оцелели!

Щом без причина вечно са засмени,

повярвайте ми- те са полудели.

 

Сред кризата усмихвам си се сам.

На другите опитвам да се смея.

С пръст ме сочат и умрял от срам

                                  ръка подавам…

слагат левче в нея!

 

                                       Сграбчете я!

Аз искам да живея…

 

------------------------------------------

Пред пропаст съм и на самия ръб,

криле отварям- мисли изтървани!

Усмихнат гледам голия си гръб,

а под парцалите- размахвам рани.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за ръката, Цвети! Обещавам да не скачам... без парашут
  • Боре, пропуснала съм чудесния ти стих... радвам се, че го открих по някакви неведоми пътища на щастливата случайност! Ще оцелееш, Приятелю!!!
    Ако трябва върхове ще изкачваме,
    ако трябва пропасти ще прескачаме
    но чудото, наречено живот, е дадено
    за да се борим, да го изживеем
    и отстоявайки себе си - да оцелеем!
  • Благодаря ви, Доче и Андрина, за вас две от най-саблезъбите ми усмивки!
    !!
  • Пропуснала съм го...
    Наваксах си
    Поздрави и от мен за този силен стих!

    п.п. Продължавай да се смееш и да подаваш ръка. А сложат ли левче в нея... подай и другата. Не вярвам да сложат портмоне, но знае ли се... . Всъщност, можеш да получиш снизходително потупване по рамото, но тогава се усмихни с усмивката на съблезъбия...
  • Спасението във ръцете им било
    на давещите се( на скачащите също).
    Дори да имат и едно крило
    под раните, една трохичка мъдрост.
    Ще оцелеят на ръба достатъчно,
    за да успеят да спасят света!

    Аплодисменти, Борис! Написал си нещо изключително и разтърсващо.А финалът е трепач!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...