30 ago 2010, 19:55
Преди да скоча…
Преди да скоча…
„Светът е оцелял, защото се е смял!”
-…какъвто днес познаваме го ние?!
Рискувам пак да сътворя скандал,
но демагогия в това се крие.
Де има днеска тигри саблезъби?!
Усмивката им… няма аналог!
Живеем лъвове- отровени от гъби,
тъга и болка… може би и смог.
Как бихме оцелели- динозаври
в условията на финансов шок?!
- Като усмихнати поети в лаври?!
Не! - С грубост и със метъл рок!
Знам, знам- ще кажете… Хиени,
усмихнати до днес са оцелели!
Щом без причина вечно са засмени,
повярвайте ми- те са полудели.
Сред кризата усмихвам си се сам.
На другите опитвам да се смея.
С пръст ме сочат и умрял от срам
ръка подавам…
слагат левче в нея!
Сграбчете я!
Аз искам да живея…
------------------------------------------
Пред пропаст съм и на самия ръб,
криле отварям- мисли изтървани!
Усмихнат гледам голия си гръб,
а под парцалите- размахвам рани.
© Борис Борисов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Благодаря за ръката, Цвети! Обещавам да не скачам... без парашут
-
Боре, пропуснала съм чудесния ти стих... радвам се, че го открих по някакви неведоми пътища на щастливата случайност! Ще оцелееш, Приятелю!!!
Ако трябва върхове ще изкачваме,
ако трябва пропасти ще прескачаме
но чудото, наречено живот, е дадено
за да се борим, да го изживеем
и отстоявайки себе си - да оцелеем! -
Благодаря ви, Доче и Андрина, за вас две от най-саблезъбите ми усмивки!
!! -
Пропуснала съм го...
Наваксах си
Поздрави и от мен за този силен стих!
п.п. Продължавай да се смееш и да подаваш ръка. А сложат ли левче в нея... подай и другата. Не вярвам да сложат портмоне, но знае ли се.... Всъщност, можеш да получиш снизходително потупване по рамото, но тогава се усмихни с усмивката на съблезъбия... -
Спасението във ръцете им било
на давещите се( на скачащите също).
Дори да имат и едно крило
под раните, една трохичка мъдрост.
Ще оцелеят на ръба достатъчно,
за да успеят да спасят света!
Аплодисменти, Борис! Написал си нещо изключително и разтърсващо.А финалът е трепач! -
Прекрасен! Нескачай! Лесно е да се каже, ами ако пропастта е пълна с ягоди със сметана... едва по-късно разбираме, че отдолу има... гравитация и- глазурата не прави тортата!
-
Поздравления за силния стих!Не скачай! Само се усмихни! Животът е прекрасен,Боре!
-
Благодаря ти, Цонка! Много мило!
-
Поздравявам те,Борис!Много силно!!!
-
Благодаря, Боромир... и за добавката!
-
Хубаво написано... много мъдро. Дано помогне на всички падащи изгубили сатиричните си крила да самовъзпроизведат парашут от усмивки :
А милите динозаври, саблезъби... не знам. Както се казваше още - де-белите не могат да скачат
И се сетих за вица за животните в самолета)
"Като не можеш да летиш - казала Гаргата на Мечката - що се ебаваш!?" :)) -
Бих бил поласканичък! Защото, мдам, много си ги обичкам чисълцата
-
Поздравченце-нце-нце-нце... це,
ще спретна някое стихчен-це!
Имайки на предвид слабостта ти към числата ще гледам да е нещо по-цифровизирано! -
Някой се е заковал на 99! Да видим докога Поздравченце.
-
Поздрав, Плами!
Благодаря за новите криле...
в колетчето, нали са две?! -
Ти тъжно се усмихваш днес,
криле, прекършени, размахваш...
Със стих Фортуната разплакваш:
тя те дарява - поетичен Крез -
Благодаря ви, Петя и Жулли, Парашутчето ми е... закърпено и е минало технически преглед, даже съм му взел винетка доживот! Пара-поетизма е любимия ми спорт!
-
... провери си парашута, Боре!
-
Поздравления, Боре!
-
Скачам, Арина... и смятам да летя до осем и половина! Приятна нощ
-
Хей, скачай с усмивка! Знам, че можеш да летиш, дори падането надолу е летене! Аз вече скочих и разбрах...
"Светът е голям и спасение дебне отвсякъде..." -
Руският ти диалект ме подсети за лафа със скачащия медвед... което ме навежда на мисълта, че "мечите" души не летят!
-
Педя човек... лакът криле, колкото и да ни подрязват пак ще летим!
-
Усмихнат гледам голия си гръб,
а под парцалите- размахвам рани. !!!
-
Не може да не се съглася с такъв изявен смехо-терапевт и написаната от него хепи-криза!
-
Всеки жив организъм се видоизменя някак, за да оцелее.
Човек - като се смее. -
Благодаря ти, Вик... добре си се справил!
И на теб, Валка, също благодаря, уважението е взаимно! -
Поздрави и от мен!С най-голямо уважение!
-
Думите не идват...
Само чувствата напират.
Комплименти за истинския стих, Приятелю!
Личи си, че си Майстор !!! -
Благодаря ви, Вилдан и Галена! Да прочетеш другия е по-голям талант, отколкото да напишеш себе си!
-
Знаеш ли - сърце не ми дава да разчленявам стиха ти и да вадя от него цитати - та то всичко е за цитиране - всичко е значещо, всичко е израз на позиция. Поздравления!
-
Поздравления за силния стих!
-
Да съм йога, аз не мога...
но бих искал да летя!
Всяка длан за мен е дрога
и я стискам със... крила!
-
Стискам ти ръка от тук, Борисе...
Сещам се за един термин„йога на отчаянието“, когато душата няма друг път, освен да полети. -
Неделина, Светла, Магдалена... целувам ви ръка и благодаря, че я подадохте!
-
размахани крила...
с такава летяща и светла душа няма да пропаднеш...
имаш и моята ръка, приятелю...сърдечен поздрав за емоцията. -
Силен стих!Браво!
-
И хумор, и тъга, и гняв, и зов за помощ...Но ти си силен!Подавам ти ръка..
-
Благодаря ви, Нина, Весела, Веси, Сеси, Нели, Радослав, Наталия, Белла, Мартина, Полина, Водолея, Селвер, Сашо- вашите коментари са мехлем за моите рани!
-
Аз искам да живея…
-
"Живеем лъвове- отровени от гъби,
тъга и болка… може би и смог." На този фон си представих ухилените хиени... И ми стана страшно! Май скачането е добър избор!
Поздрав! -
Много силен финал ! Поздрави !
-
Силно! Поздрав!
-
Много силен стих,аполодисменти.
-
Хареса ми. Много кратко и ясно. Надявам се това с левчетата да е по-близо до метафората от колкото до реалността.:S Наистина силно. Успех! Палци горе. Вкарал си и ирония, така става още по-доброБраво!
-
И да скочиш, с такива криле ще оцелееш!
Поздравления! (дано не сънувам усмивката на Саблезъбия))
-
И ако не се усмихваме, просто сме за никъде! Поздрави, Борис!
-
"Пред пропаст съм и на самия ръб,
криле отварям- мисли изтървани!
Усмихнат гледам голия си гръб,
а под парцалите- размахвам рани."
!!!*
Не скачай! Само се усмихни! И въпреки - животът е прекрасен!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=188340 -
Силно изречено!Браво!
-
Благодаря ви Елица и Дида! Да се смеем... пък може някой ден да сме последни!
Ей, Арихо... видя ранен гърба ми и реши да ме потупаш! Благодаря! -
С пръст ме сочат и умрял от срам
ръка подавам…
слагат левче в нея!
Сграбчете я!
Аз искам да живея…
**************************************
а под парцалите- размахвам рани.
!!! -
Поете, под въздействие на едно лекарство един болен се смееше без причина.
А лекарят каза, че е по-добре да се смее, отколкото да плаче.
Затова - нека да е смях! -
Благодаря ви поименно,Росица, Мария, Иянира, Мариана, Соня, Марина, Любо, Ваня, Ивон, и не си Забравена , за подадената ръка... ама спестихте левчетата! За мен думуте ви са по-скъпи от всичко!
-
Е,нека все пак по-честичко да се усмихваме,макар и да изглеждаме малко луди.Току виж сме си повярвали че всичко ни е наред и сме крилати, пък може и да оцелеем!!Поздрав!
-
Аз искам да живея.....също като теб приятелю...подавам ти ръка приятелска да скачаме в пропастта...!!!Усмивки дори летейки си!!!
-
Силна емоция - често заглушава гласа на разума!!!
-
Ами да се смеем...за да оцелеем!А това с "летенето" от ръба на пропастта ,не е толкова лошо.Поздравчееее...,може да се срещнем по пътя.
-
уникално
-
Тези "размахани рани" ме обездумиха..!Много силно стихотворение! Поздравявам те!
-
!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
