Aug 30, 2010, 7:55 PM

Преди да скоча…

  Poetry
1.8K 0 60

Преди да скоча…

 

„Светът е оцелял, защото се е смял!”

-…какъвто днес познаваме го ние?!

Рискувам пак да сътворя скандал,

но демагогия в това се крие.

 

Де има днеска тигри саблезъби?!

Усмивката им… няма аналог!

Живеем лъвове- отровени от гъби,

тъга и болка… може би и смог.

 

Как бихме оцелели- динозаври

в условията на финансов шок?!

- Като усмихнати поети в лаври?!

Не! - С грубост и със метъл рок!

 

Знам, знам- ще кажете… Хиени,

усмихнати до днес са оцелели!

Щом без причина вечно са засмени,

повярвайте ми- те са полудели.

 

Сред кризата усмихвам си се сам.

На другите опитвам да се смея.

С пръст ме сочат и умрял от срам

                                  ръка подавам…

слагат левче в нея!

 

                                       Сграбчете я!

Аз искам да живея…

 

------------------------------------------

Пред пропаст съм и на самия ръб,

криле отварям- мисли изтървани!

Усмихнат гледам голия си гръб,

а под парцалите- размахвам рани.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за ръката, Цвети! Обещавам да не скачам... без парашут
  • Боре, пропуснала съм чудесния ти стих... радвам се, че го открих по някакви неведоми пътища на щастливата случайност! Ще оцелееш, Приятелю!!!
    Ако трябва върхове ще изкачваме,
    ако трябва пропасти ще прескачаме
    но чудото, наречено живот, е дадено
    за да се борим, да го изживеем
    и отстоявайки себе си - да оцелеем!
  • Благодаря ви, Доче и Андрина, за вас две от най-саблезъбите ми усмивки!
    !!
  • Пропуснала съм го...
    Наваксах си
    Поздрави и от мен за този силен стих!

    п.п. Продължавай да се смееш и да подаваш ръка. А сложат ли левче в нея... подай и другата. Не вярвам да сложат портмоне, но знае ли се... . Всъщност, можеш да получиш снизходително потупване по рамото, но тогава се усмихни с усмивката на съблезъбия...
  • Спасението във ръцете им било
    на давещите се( на скачащите също).
    Дори да имат и едно крило
    под раните, една трохичка мъдрост.
    Ще оцелеят на ръба достатъчно,
    за да успеят да спасят света!

    Аплодисменти, Борис! Написал си нещо изключително и разтърсващо.А финалът е трепач!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...