30.08.2010 г., 19:55

Преди да скоча…

1.8K 0 60

Преди да скоча…

 

„Светът е оцелял, защото се е смял!”

-…какъвто днес познаваме го ние?!

Рискувам пак да сътворя скандал,

но демагогия в това се крие.

 

Де има днеска тигри саблезъби?!

Усмивката им… няма аналог!

Живеем лъвове- отровени от гъби,

тъга и болка… може би и смог.

 

Как бихме оцелели- динозаври

в условията на финансов шок?!

- Като усмихнати поети в лаври?!

Не! - С грубост и със метъл рок!

 

Знам, знам- ще кажете… Хиени,

усмихнати до днес са оцелели!

Щом без причина вечно са засмени,

повярвайте ми- те са полудели.

 

Сред кризата усмихвам си се сам.

На другите опитвам да се смея.

С пръст ме сочат и умрял от срам

                                  ръка подавам…

слагат левче в нея!

 

                                       Сграбчете я!

Аз искам да живея…

 

------------------------------------------

Пред пропаст съм и на самия ръб,

криле отварям- мисли изтървани!

Усмихнат гледам голия си гръб,

а под парцалите- размахвам рани.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за ръката, Цвети! Обещавам да не скачам... без парашут
  • Боре, пропуснала съм чудесния ти стих... радвам се, че го открих по някакви неведоми пътища на щастливата случайност! Ще оцелееш, Приятелю!!!
    Ако трябва върхове ще изкачваме,
    ако трябва пропасти ще прескачаме
    но чудото, наречено живот, е дадено
    за да се борим, да го изживеем
    и отстоявайки себе си - да оцелеем!
  • Благодаря ви, Доче и Андрина, за вас две от най-саблезъбите ми усмивки!
    !!
  • Пропуснала съм го...
    Наваксах си
    Поздрави и от мен за този силен стих!

    п.п. Продължавай да се смееш и да подаваш ръка. А сложат ли левче в нея... подай и другата. Не вярвам да сложат портмоне, но знае ли се... . Всъщност, можеш да получиш снизходително потупване по рамото, но тогава се усмихни с усмивката на съблезъбия...
  • Спасението във ръцете им било
    на давещите се( на скачащите също).
    Дори да имат и едно крило
    под раните, една трохичка мъдрост.
    Ще оцелеят на ръба достатъчно,
    за да успеят да спасят света!

    Аплодисменти, Борис! Написал си нещо изключително и разтърсващо.А финалът е трепач!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...