Преди да тръгна… винаги е тихо…
Крясъци на гларуси
разкъсват тишината.
Вълните им пригласят
достолепно.
И пясъкът проскърцва
под краката,
а колко тихо е в душата…
………………………………
Там някъде се
чуват звуци
на неуморени още
от ненужни думи.
Отдавна беше(минах през това)
и толкова са ми познати,
но знам, че е безумие.
………………………………
С очите си
поглъщам светлината.
Рисувам с мисли
онзи хоризонт,
от който винаги
ту тръгвам, ту се връщам.
Бездумно… много, много тихо.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados
