Преди да тръгна… винаги е тихо…
Крясъци на гларуси
разкъсват тишината.
Вълните им пригласят
достолепно.
И пясъкът проскърцва
под краката,
а колко тихо е в душата…
………………………………
Там някъде се
чуват звуци
на неуморени още
от ненужни думи.
Отдавна беше(минах през това)
и толкова са ми познати,
но знам, че е безумие.
………………………………
С очите си
поглъщам светлината.
Рисувам с мисли
онзи хоризонт,
от който винаги
ту тръгвам, ту се връщам.
Бездумно… много, много тихо.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Вълкова Все права защищены
