Преди да тръгна… винаги е тихо…

Poetry » Love

1.3K 0 15

Крясъци на гларуси

разкъсват тишината.

Вълните им пригласят

достолепно.

И пясъкът проскърцва

под краката,

а колко тихо е в душата…

………………………………

Там някъде се

чуват звуци

на неуморени още

от ненужни думи.

Отдавна беше(минах през това)

и толкова са ми познати,

но знам, че е безумие.

………………………………

С очите си

поглъщам светлината.

Рисувам с мисли

онзи хоризонт,

от който винаги

ту тръгвам, ту се връщам.

Бездумно… много, много тихо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

tori (Жеко)

и винаги морето остава ...

2015-08-17T12:01:19+03:00
Ilis (Алина Стоянова)

Морето отключва стихове.А „звуците на неуморените още от ненужни думи“е музикален фон на чувството,което талантливо рисуваш.

2011-10-01T19:10:42+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

И аз се потопих в тази тишина.
Хареса ми!

2011-10-01T10:09:05+03:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Много красив морски стих!
Поздравления, Мариана!

2011-09-28T21:51:18+03:00
Traum (Цвети Йорданова)

Поздрав за образните, въздействащи стихове, от които звучи гласът на тишината! Хубаво е

2011-09-27T23:01:16+03:00