Преди да тръгна… винаги е тихо…
Крясъци на гларуси
разкъсват тишината.
Вълните им пригласят
достолепно.
И пясъкът проскърцва
под краката,
а колко тихо е в душата…
………………………………
Там някъде се
чуват звуци
на неуморени още
от ненужни думи.
Отдавна беше(минах през това)
и толкова са ми познати,
но знам, че е безумие.
………………………………
С очите си
поглъщам светлината.
Рисувам с мисли
онзи хоризонт,
от който винаги
ту тръгвам, ту се връщам.
Бездумно… много, много тихо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
