23.09.2011 г., 12:30 ч.

Преди да тръгна… винаги е тихо… 

  Поезия » Любовна
966 0 15

Крясъци на гларуси

разкъсват тишината.

Вълните им пригласят

достолепно.

И пясъкът проскърцва

под краката,

а колко тихо е в душата…

………………………………

Там някъде се

чуват звуци

на неуморени още

от ненужни думи.

Отдавна беше(минах през това)

и толкова са ми познати,

но знам, че е безумие.

………………………………

С очите си

поглъщам светлината.

Рисувам с мисли

онзи хоризонт,

от който винаги

ту тръгвам, ту се връщам.

Бездумно… много, много тихо.

 


© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??