17 feb 2020, 18:34

Преди миг 

  Poesía » Del paisaje, Otra
717 0 4

Размаха крилца,
устреми се в безкрая -
една гиздава птичка
с разкошни перца.
Изви грациозно
изящната шийка,
запърха към някаква
дива гора...
Изчезна за кратко,
и даже замлъкна.
А после се върна...
Сякаш беше съдба.
Удари се тъпо в кола
и потръпна,
с отворена човчица -
мъртва душа...

 

А само преди миг
тя имаше бъдеще...
И само преди миг
замахна смъртта...

Сега е телце
върху гаден асфалт...

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??