Hathor (Геновева Симеонова) Hathor (Геновева Симеонова)
32 461
Feb 17, 2020, 6:34 PM

Преди миг

926 0 4

Размаха крилца,
устреми се в безкрая -
една гиздава птичка
с разкошни перца.
Изви грациозно
изящната шийка,
запърха към някаква
дива гора...
Изчезна за кратко,
и даже замлъкна.
А после се върна...
Сякаш беше съдба.
Удари се тъпо в кола
и потръпна,
с отворена човчица -
мъртва душа...

 

А само преди миг
тя имаше бъдеще...
И само преди миг
замахна смъртта...

Сега е телце
върху гаден асфалт...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0