31 ene 2018, 0:49

Преди съня 

  Poesía » De amor
447 1 6

Спомените - дълга върволица,
спускат се по хребет от забрави,
а луната - плачеща зеница,
в облаци сълзите си удави.

 

Нимфи, от съчувствие събрани,
в приказно хоро се завъртяха.
Стари болки от дълбоки рани
билета в тревите зашептяха.

 

Някъде из стръмното, в баира,
вятърът светица си извая.
А намерил в паметта си диря,
стъпвам сънен... Да те домечтая.

 

Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??