Спомените - дълга върволица,
спускат се по хребет от забрави,
а луната - плачеща зеница,
в облаци сълзите си удави.
Нимфи, от съчувствие събрани,
в приказно хоро се завъртяха.
Стари болки от дълбоки рани
билета в тревите зашептяха.
Някъде из стръмното, в баира,
вятърът светица си извая.
А намерил в паметта си диря,
стъпвам сънен... Да те домечтая.
Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
