Спомените - дълга върволица,
спускат се по хребет от забрави,
а луната - плачеща зеница,
в облаци сълзите си удави.
Нимфи, от съчувствие събрани,
в приказно хоро се завъртяха.
Стари болки от дълбоки рани
билета в тревите зашептяха.
Някъде из стръмното, в баира,
вятърът светица си извая.
А намерил в паметта си диря,
стъпвам сънен... Да те домечтая. ...