11 sept 2011, 19:16

Преди всичко

778 0 6

Дали има нещо струващо си мъката,

мълчаливи герои, забравени чеда божии,

клети героини открили рая или пъкъла,

своя свят възкресявате като стожери.

Ликувате един в друг, когато се огледате

и узнавате, че не сте сами вълци единаци,

смирени, с глътка живот, но се надявате

по пътищата си неведоми, с незнайни знаци.

Трептите - между триумфа и отчаянието,

засенчва зла енергия духовната ви сила,

замлъквате в тишината с нейното обаяние,

да ви победи -  нищо не може и не бива,

защото дъжд ни носите пречистващ и пороен

и раждате на земята оня син първороден.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...