Преди всичко
Дали има нещо струващо си мъката,
мълчаливи герои, забравени чеда божии,
клети героини открили рая или пъкъла,
своя свят възкресявате като стожери.
Ликувате един в друг, когато се огледате
и узнавате, че не сте сами вълци единаци,
смирени, с глътка живот, но се надявате
по пътищата си неведоми, с незнайни знаци.
Трептите - между триумфа и отчаянието,
засенчва зла енергия духовната ви сила,
замлъквате в тишината с нейното обаяние,
да ви победи - нищо не може и не бива,
защото дъжд ни носите пречистващ и пороен
и раждате на земята оня син първороден.
© Мариола Томова All rights reserved.
