6 oct 2013, 22:14

Преди залеза

  Poesía » Otra
1K 0 7

Наоколо всичко е тихо и чисто

и няма и помен от студ.

Белеят красиво проблясващи чувства

и пее разнежен капчук.

 

Наситено синьо, небето отгоре

се къпе във късни лъчи.

Усмихнати слънчеви зайчета гонят

росата от мойте очи.

 

В камината пламъци чудни играят

и сгряват ранени сърца.

Подклаждат емоции, нежно разгарят

Магията на Любовта.

 

В преспи от радост душата се гуши

и щедро вали обичта.

В каквото повярваш, това ти се случва 

откриеш ли сродна душа.

 

Сърцата, дори и ранени, възкръсват,
щом сетят магичния зов.
Мъждее камината - бледа свещичка,
пред погледи пълни с любов!

Небето от тях светлина ще си вземе,
приветствайки изгрева нов.
До залеза има достатъчно време
да пишем красив послеслов.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...