6 oct 2013, 22:14

Преди залеза

  Poesía » Otra
1K 0 7

Наоколо всичко е тихо и чисто

и няма и помен от студ.

Белеят красиво проблясващи чувства

и пее разнежен капчук.

 

Наситено синьо, небето отгоре

се къпе във късни лъчи.

Усмихнати слънчеви зайчета гонят

росата от мойте очи.

 

В камината пламъци чудни играят

и сгряват ранени сърца.

Подклаждат емоции, нежно разгарят

Магията на Любовта.

 

В преспи от радост душата се гуши

и щедро вали обичта.

В каквото повярваш, това ти се случва 

откриеш ли сродна душа.

 

Сърцата, дори и ранени, възкръсват,
щом сетят магичния зов.
Мъждее камината - бледа свещичка,
пред погледи пълни с любов!

Небето от тях светлина ще си вземе,
приветствайки изгрева нов.
До залеза има достатъчно време
да пишем красив послеслов.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...