Преди залеза
Наоколо всичко е тихо и чисто
и няма и помен от студ.
Белеят красиво проблясващи чувства
и пее разнежен капчук.
Наситено синьо, небето отгоре
се къпе във късни лъчи.
Усмихнати слънчеви зайчета гонят
росата от мойте очи.
В камината пламъци чудни играят
и сгряват ранени сърца.
Подклаждат емоции, нежно разгарят
Магията на Любовта.
В преспи от радост душата се гуши
и щедро вали обичта.
В каквото повярваш, това ти се случва
откриеш ли сродна душа.
Сърцата, дори и ранени, възкръсват,
щом сетят магичния зов.
Мъждее камината - бледа свещичка,
пред погледи пълни с любов!
Небето от тях светлина ще си вземе,
приветствайки изгрева нов.
До залеза има достатъчно време
да пишем красив послеслов.
© Таня Донова All rights reserved.
Великолепен!
