6.10.2013 г., 22:14 ч.

Преди залеза 

  Поезия » Друга
751 0 7

Наоколо всичко е тихо и чисто

и няма и помен от студ.

Белеят красиво проблясващи чувства

и пее разнежен капчук.

 

Наситено синьо, небето отгоре

се къпе във късни лъчи.

Усмихнати слънчеви зайчета гонят

росата от мойте очи.

 

В камината пламъци чудни играят

и сгряват ранени сърца.

Подклаждат емоции, нежно разгарят

Магията на Любовта.

 

В преспи от радост душата се гуши

и щедро вали обичта.

В каквото повярваш, това ти се случва 

откриеш ли сродна душа.

 

Сърцата, дори и ранени, възкръсват,
щом сетят магичния зов.
Мъждее камината - бледа свещичка,
пред погледи пълни с любов!

Небето от тях светлина ще си вземе,
приветствайки изгрева нов.
До залеза има достатъчно време
да пишем красив послеслов.

 

 

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??