Преди залеза
Наоколо всичко е тихо и чисто
и няма и помен от студ.
Белеят красиво проблясващи чувства
и пее разнежен капчук.
Наситено синьо, небето отгоре
се къпе във късни лъчи.
Усмихнати слънчеви зайчета гонят
росата от мойте очи.
В камината пламъци чудни играят
и сгряват ранени сърца.
Подклаждат емоции, нежно разгарят
Магията на Любовта.
В преспи от радост душата се гуши
и щедро вали обичта.
В каквото повярваш, това ти се случва
откриеш ли сродна душа.
Сърцата, дори и ранени, възкръсват,
щом сетят магичния зов.
Мъждее камината - бледа свещичка,
пред погледи пълни с любов!
Небето от тях светлина ще си вземе,
приветствайки изгрева нов.
До залеза има достатъчно време
да пишем красив послеслов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
Великолепен!
